Хората предават два пъти повече вируси на животните, отколкото обратното
В миналото много рискови инфекциозни заболявания са се предавали от животни на хора. Коронавирусът е най-пресният прочут образец, само че надалеч не е първият, написа немското издание „ Шпигел “.
Досега учените са изследвали най-вече вирусите, които се предават от животните на хората. Липсват обаче изследвания за противоположното – какви патогени предават хората на животните.
Според едно ново изследване обаче има „ скокове на болести от хората към животните “. То е оповестено в списание Nature Ecology & Evolution. От изнесените данни излиза наяве, че хората предават повече вируси на домашните и дивите животни, в сравнение с прихващат от тях.
Учените настояват, че в основата на този развой са фактори като увеличение на гъстотата на популацията и човешко навлизане в преди този момент неразвити естествени региони.
Изследователската група, ръководена от Седрик Тан от UCL, към този момент е изследвала съвсем дванадесет милиона вирусни генетични последователности, с цел да възвърне веригата на тяхното предаване от един тип към различен.
Според резултатите е имало към два пъти повече скокове от хора към животни (антропонози), в сравнение с от животни към хора (зоонози). От 599 разпознати скока на болест, 64% се смятат за антропонозни. Например Sars-CoV-2 и грип вид А са били излъчени няколко пъти на селскостопански животни или диви животни, живеещи в плен.
„ Трябва да гледаме на хората просто като на възел в обширна мрежа от гостоприемници, които безпределно обменят патогени, а не като на мивка за зоонозни патогени “, изясни съавторът в изследването Франсоа Балу от UCL, съобщи БТВ.
За някои скотски типове хората съставляват екзистенциален риск. Ако обещано заболяване се предава от хора на животни, това съставлява вероятен риск за оцеляването на този тип, считат учените. „ Например метапневмовирусът, излъчен от индивида към шимпанзетата, е предизвикал съдбовни огнища на респираторни болести при тези животни “, изяснява още Франсоа Балу.
